Странен е моментът, когато разбереш колко повече си от родителите си.
Изпълва те ентусиазъм, получаваш нужното самочувствие...
Чувстваш се като човек.
Може и да звуча надменно, но когато осмисля всичко - истина е.
Майка ми като цяло е една жена, възстановяваща се от поредната грешка в живота си. Не се сещам коя е последната - дали незавършеният университет, дали грешният избор за мъж, дали другият грешен избор за мъж, дали алкохолът.
Жалко е, че само се чуди какво да прави с живота си. Няма работа. Едва ли ще може да си намери по-добра работа, от колкото аз мога дори в момента.
Хората не я уважават в каквато и да е сфера.
Още много има за плюене...
Искаше да живеем с нейния приятел и да продадем апартамента на центъра. Застъпих се за този апартамент, защото знаех точно какво ще стане.
Къде е този неин приятел сега? Ами ако не се бях застъпил - къде щяхме да живеем?
Жалкото е, че трябваше да мрънкам три години, за да запазим това разпадащо се парче панел... Запазихме го, за да не мрънкам аз.
Аз, който инак нямам дума в каквито и да е семейни дела, дори и да съм се оказал прав за всичко от 5-6 години насам.
Жалко.
Баща ми - 45 годишен чичка, който няма за какво да живее. Нагъл е, зъбите му се ронят, нисък е. Пари - що-годе има, но най-вероятно и той ги пръска за алкохол. Няма друга жена, нито деца. Хората го отбягват...
Няма какво да говоря за него.
Майката обаче ако не е по-малко от мен, то поне сме на едно ниво.
Да, на едно ниво с 18 годишен - честито.
Иронията е, че аз тъкмо започвам да се развивам.
Забавното е, че ще живея в бъдеще не благодарение на решенията и, а въпреки тях.
Хубавото е, че много скоро ще се махна от тук.
Съветвам всеки мой връстник да се замисли какви са родителите му в обществото и какъв е той/ще е той на 18 годишна възраст.
