Есен

Есента е тук - тежко е, братче. Листа падат, вятър духа, дъжд вали, заведения прибират външните маси, а бабите вече са се облекли в своите палта, които сякаш са направени от стари селски юргани.
Всеки се чуди в чия хралупа да се зарови до пролетта.
Аз... Просто търся. Не знам какво, но ще си кажа като го намеря.

Нуждата за любов отстъпва, давайки повече място за творчески мисли, философски разсъждения и любознание, но нуждата от някого, с когото да споделям дните е все по-силна.
Странно е, но чак сега разбирам колко малко хора в живота ми си струват, но колко ценни са те.
По това време ставам интроверт (Още по-скучен ставам, да). Забелязах, че само есен мога да се забавлявам часове наред затворен в себе си - мислейки, мечтаейки, композирайки.
Вчера един непознат човек ме пита дали съм добре, тъй като почти от час не съм бил помръднал.
Истината е, че по-добре не съм бил.
Все пак обмислям бъдеща кариера като статуя.

Имам една единствена мечта в момента. Искам сутрин да ме буди красиво, сънено момиче с разпиляна коса и топла усмивка с двете най-красиви думи на света: Има кафе.

Мда, обичам есента!